Лятото е пред нас и сега е момента да помислите за басейн, в случай че разполагате с подходящо място и пари. Дори и собствениците на малки семейни хотели гледат на басейна като необходимост, която създава комфорт на посетителите.

Според конструкцията си басейните могат да се разделят на два основни вида: сглобяеми и стационарни.
Сглобяеми са тези басейни, които могат да се променят. Всички сглобяеми басейни се използват предимно в домове или в малки хотели. Конструкцията им се състои от стена от неръждаема ламарина с PVC - покритие, бордове от неръждаем метален профил с PVC покритие и облицовка от PVC - фолио.
Могат да бъдат поставени на повърхността или вкопани в земята. При първия вариант сглобяването и разглобяването отнемат не повече от час. При втория – около ден. При монтаж с вкопаване в земята е необходимо да се оформи изкоп със съответните размери и дълбочина. На дъното му се излива гладка равна плоча от бетон с лека армировка. За разполагането на филтърната инсталация трябва да се оформи малка шахта със съответните размери, според модела. След монтирането се прави обратна засипка със слаб земновлажен бетон.
При правилна експлоатация сглобяемият басейн може да служи дълго време. В райони с много твърда вода обаче, при лоша поддръжка, е възможно върху фолиото да се отложат налепи, които с течение на годините да влошат външния вид на облицовката. Повреди могат да настъпят и вследствие на силни природни стихии. Тогава може да се наложи подмяна на облицовката от фолио на басейните. На пазара се предлагат резервните фолиа, предварително скроени и готови за монтаж за всеки конкретен тип сглобяем басейн.
Желателно е да се използва и покривало. То е изработено от специална тъкан от лентички полиетилен и има мрежеста структура. По този начин се осигурява здравина и частична пропускливост на въздух и вода, което предпазва покривалото от претоварване. Този тип покривала са подходящи за басейни, които са надземни или частично вкопани.
Стационарните басейни са най-здравите и дълговечни басейни. По правило са с железобетонна конструкция върху фундамент, в предварително избрана форма. Могат да бъдат с различна дълбочина и размери. С такива басейни са оборудвани плувните комплекси и големите хотели.
Състоят се от чаша и фундамент от железобетон. Чашата се отлива монолитно, като в стените и дъното се поставя армировка за по-голяма здравина (диаметър 12 – 13мм). Вътрешната повърхност е с хидроизолационно покритие. Работата по построяването на такъв басейн е продъжителна. Ако се спазват всички технологии, строителството може да отнеме до 3 – 4 месеца. Затова пък басейнът ще е в експлоатация минимум 50 години. Стационарните басейни са най-подходящи за обществено ползване (тежестта на такова съоръжение може да издържи само масивна железобетонна конструкция). За такъв басейн са нужни постоянни грижи, трява да се чисти поне веднъж в месеца и да се следи състоянието на водата (за това ще стане дума по-долу). А приблизително през пет години е необходимо да се прави козметичен ремонт (например – обновяване на покритието).
При построяването на такъв басейн може да проявите и своите творчески способности. Искате басейна ви да бъде с форма на цвете, звезда или многоъгълник? Изложете своите виждания пред строителя и той ще Ви каже – възможно ли е или не. По правило стационарният басейн подхожда на тези, които са търпеливи и малко консервативни, ценят красивото, здравината и дълготрайността.
Построяване на стационарен басейн
Най-напред трябва да се определи подходящо място за басейна. Изборът се прави спрямо наличието на подпочвени води. Ако на дълбочина 0,5-1м вече се появява вода, строителство на басейн не се препоръчва. Басейнът може да се построи не в къщата, а в така нареченото независимо помещение – просто казано пристройка. Тя може да бъде построена специално за басейна, тоест с отделно фундиране.
Но има и друг вариант. Може да бъде разглобен пода в избраното помещение и да се направи удълбочаване на фундаментите. Но този способ е нежелателен, защото при разбиването и копаенето на ямата могат да се образуват пукнатини. А при плитки подпочвени води може да се подкопае и фундамента. Важно е и да няма допир между стените на чашата и тези на къщата: теглото дори на малък басейн (2 x3 x1,5м) е около 10 тона. Подложени на натиска на водата, стените могат да се напукат. Затова между стените на къщата и тялото на басейна трябва да се оставят празнини, които се запълват с пясък или пенопласт.
Следва най-отговорният етап – изливане на бетонната чаша на басейна. Най-добре е ако бетонът е с повишена водопропускливост. Този бетон има структура с по-малко пори от обикновения и ще поема по-малко вода. Важно е и мястото на всички отвори в чашата (тръби, ръкохватки, стълби, осветление и т.н.) да бъдат уточнени предварително, за да не се налага последващо пробиване.
Оригинална технология за строителство на стационарни басейни е сглобяването му от блокове с последваща хидроизолация. В по-малката част може да бъде басейнът за сауната.
Бетонът се излива в готовата форма с вече положена арматура и изпълнен фундамент. Важно е чашата да се излива наведнъж, а не на етапи. Басейн, излят на няколко етапа, се счита за ненадежден. Преди втвърдявянето на бетона е необходимо да се изкарат въздушните мехурчета извън него. Това се прави със специални вибратори за бетон.
Съхненето на чашата продължава месец, като през определено време е нужно да се полива с вода, за да не се напука. Повърхността трябва да се получи гладка, без видими изпъкналости или хлътвания.
Но може да се постъпи и по по-прост начин. Някои фирми, по желание на клиента, използват кесони – метални пластини за оформяне на чашата: едната ляга непосредствено на почвата, а другата служи за вътрешна повърхност на чашата. В пространството между двете се излива бетон за по-голяма здравина. Този способ е по-евтин, но чашата се получава със шевове. Впоследствие те се заварявят и херметизират, но проблемът с течовеве остава – могат да се случат в неподходящ момент. Специалистите потвърждават, че засега не е измислено нищо по-добро от монолитната бетонна конструкция. Особено внимание трябва да се обърне на разположението на електроинсталацията около басейна. За по-голяма безопасност стените на помещението могат да се облицоват с водо- и влагонепропускливи материали: плочи, PVC - фолио или стъклена мозайка.
Покрития на стационарните басейни
След като чашата е отлята, стените й дъното и трябва да бъдат измазани. Замазката не винаги прилепва оптимално и понякога е възможно да се отлепи. Това няма да се случи, ако използвате специални водоустойчиви състави.
След това повърхността се покрива с хидроизолационен слой – специален материал с водоотблъскваща способност. За вътрешната повърхност на бетонната чаша се препоръчва обмазващ хидроизолационен материал. Нанася се с четка върху бетонната или вече измазана повърхност. Третият слой е специално лепило. За добри лепила се приемат тези с латексна добавка. Важно е разстоянието между плочките да е по-голямо от това при облицовка на обикновена стена, а фугиращият състав да е по-еластичен. Когато басейнът се пълни, стените се огъват с няколко милиметра под натиска на водната маса. Ако лепилото и фугиращия материал са твърди, а разстоянието между плочките е малко, покритието няма да издържи и ще се покрие с микропукнатини. Съвременните фугиращи материали са с широка цветова палитра и могат да бъдат избрани според цвета на плочките или обратно – в контраст. Плочките, мозайката, PVC фолиото и специалните декоративни покрития се полагат върху окончателно изсъхнала бетонна повърхност.
Плочки
Съществуват специални порцеланови плочки за басейни. Порцелановата плочка е с по-голяма плътност от керамичната и попива много по-малко влага (коефициентът на водопоглъщане за басейнови плочки трябва да е по-малък от 3%). Обикновената плочка за бани, подове и стени е неприложима: обикновената керамика има пореста структура. А това значи че бързо ще се пропие с вода и ще стане развъдник на водорасли и микроорганизми. Освен това, порцелановата плочка се характеризира с висока огнеупорност, студоустойчивост и еластичност (възможност за огъване – не по-малко от 27мм2, иначе може да се напука при запълването с вода). Също така е лесно да се мие – повърхността й не задържа мръсотия. В басейн човек може лесно да се подхлъзне, затова е нужно да се обърне внимание и на това свойство на плочките. Трябва да се избират плочи не с гланцова, а с грапава повърхност.
Мозайката
Тя се смятя за едно от най-надеждните и износоустойчиви покрития. Съществуват два вида – стъклена и керамична. Втората прилича на плочките и поставянето й е аналогично. Стъклената мозайка е с всички необходими свойства за противопоставяне на водната стихия. Мозайката, отлята от стъкло, се приема за най-добрата – по-здрава е от карамичната и е абсолютно непромокаема. Може да се изпълни във форма на произволен орнамент или дори картина. Малките й размери (от 11 до 55 см2) позволяват да се облицоват ъгли и труднодостъпни места. И накрая, нейната износоустойчивост и плътност я правят лидер при материалите.
Първоначално както и за плочките, бетоновата повърхност се измазва и се полага хидроизолационен материал (същият като при плочките). След това се нанася лепилото с назъбена шпакла, като зъбите трябва да са с дължина 35 мм (за плочки се използва шпакла с по-дълги зъби). Работата се улеснява с така наречените матрици – хартиени или стъкловлакнести листове, върху които се залепват мозаечните квадратчета с лицевата си страна. След това листовете се притискат към повърхността с нанесеното лепило, като хартията остава отгоре. След втвърдяването на лепилото, листата се намокрят и се свалят безпроблемно. Но предупреждаваме – тази операция може да изпълни само специалист.
PVC - фолио
Това е лек материал, добър хидроизолатор, по-евтин е от плочките и мозайката. Дебелината е от 1 до 1,5мм. Обикновено се състои от четири слоя, като между втория и третия слой се слага мрежеста тъкан от полиестер или кевлар. Фолиото понася добре въздействието на ултравиолетовите лъчи и химикалите. За това покритие не се изискват специални грижи, лесно се чисти и по него не се полепят микроорганизми. Външният слой е грапав и нехлъзгав.
Повърхностите трябва да бъдат старателно шлифовани, за да не се протрие фолиото. При реконструкция на стари басейни с плочки, при които има проблеми с хидроизолацията, е възможно полагане на фолиото директно върху плочките, стига да бъдем сигурни, че те няма да се отлепят. Първо се забива така наречената крепежна полоса – метална лента с дължина 2м, ширина 5-6см, дебелина 2мм. На нея от едната страна се нанася лепило и се прикрепва фолиото. Крепежната лента се захваща за повърхността на басейна с винтове. Ако дъното на басейна има сложна форма (големи наклони, многостъпална структура), е необходимо да се направи закрепване и на дъното, за да се осигури неподвижност на фолиото. Това покритие не се залепва, а просто обхваща басейна отвътре, притиснато от водата. Под фолиото се полага геотекстил – нетъкано полиестерно платно с дебелина от 0,5 до 1см, което предпазва фолиото от повреждане и конденз. Краищата на фолиото се прилепят с горещ въздух, а след това за максимална сигурност се покриват с лепило.
Още...